Водим кампания за популяризиране на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници на лично и национално ниво. Организираме обучения за енергийно независими общности и допринасяме към формирането на държавни политики за развитие и подкрепа на алтернативната енергия. Смятаме, че въглища, газ, петрол и ядрено гориво не са част от енергийното бъдеще на България и света и показваме как те могат да бъдат заменени с чисти ресурси за производство на енергия.
Според нас енергийната ефективност е най-евтиния и достъпен начин да се преодолее енергийната бедност на населението. Повишаването на енергийната ефективност прави излишни строежите на нови енергийни мощности и разхищаването на природни ресурси, създава работни места и съхранява природата за бъдещите поколения.
България е бедна на енергийни ресурси и внася над 70 % от необходимите енергоносители. Това от своя страна води до енергийна зависимост и несигурност при внос на енергийните доставки. Решението е да използваме големия и неоползотворен потенциал от местна възобновяема енергия.
От индустриалната революция насам икономическият живот и инфраструктурите са изградени въз основа на неограничена употреба на изкопаеми горива. Сега е необходимо преосмисляне на съвременните технологии, организацията на икономиката и потребителските навици. Механизмите на свободния пазар сами и без намеса на целенасочени политики не са достатъчни за да предизвикат необходимото преосмисляне.
Изчерпването на горивата и периодично повтарящите се световни енергийни кризи ни задължават да прилагаме щадящи природните ресурси мерки. Погрешната ориентация на българските правителства да залагат предимно на въглищни централи и нови ядрени мощности в енергийната стратегия на страната е безперспективно както от екологична, така и от икономическа гледна точка.
Едно от въздействията на климатичните промени е увеличаването на броя и интензитета на екстремните метеорологични явления. Въпреки че е трудно да се свърже дадено метеорологично явление с изменението на климата наблюдаваните тенденции, теоретичното разбиране за климатичната система и компютърните модели показват, че глобалното затопляне увеличава риска от подобни явления. Действително повишаването на температурите, увеличаването на количеството водни […]
Определенията за сушата варират според приетите критерии. Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) говори за четири типа суша: метеорологична, което е удължен период на необичайно ниски валежи; селскостопанска, когато влажността на почвата е ниска; хидрологична или необичайно намаляване на повърхностните и подпочвените води; и екологичнасуша – комбинация от останалите. В бъдеще, според IPCC, земите, засегнати от екстремална […]
Наличните водни ресурси, дори и възобновяеми, са ограничени: докато 71% от световната повърхност е покрита с вода, само между 0,3 и 0,5% е питейна. От общото годишно количество вода, отнета от повърхностни или подземни води, 69% са предназначени за селското стопанство, 19% за промишлеността и 12% за общините. Според ПРООН около 700 милиона души в 43 […]
Конвенцията на ООН за борба с опустиняването я дефинира като „деградация на земите в сухите, полусухите и малко влажните райони, вследствие на различни фактори, включително климатични промени и дейността на човека“. Това е глобално явление, което засяга сухите земи в резултат на прекомерната експлоатация на екосистемните услуги и намаляващите запаси от вода поради климатичните промени. […]
Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) оценява, че между 1901 и 2010 г. нивото на морското равнище се е покачило с около 20 см. в световен мащаб, със силни местни различия. От 90-те години на миналия век тази тенденция се ускорява драматично с годишна средна стойност от 3,2 мм. IPCC изчислява, че […]
Промените в температурата, окисляването на океаните, покачването на морското равнище, сушата и екстремните метеорологични явления оказват отрицателно въздействие върху световното биологично разнообразие, особено в райони, където е по-уязвимо: това предполага заплаха за растителните и животинските видове и промени в биомите (бързо преобразуване на една екосистема в друга, например от тропическа гора до савана). Изследване, осъществено от лабораторията […]
По-честите и интензивни екстремни метеорологични явления като наводнения, покачване на морското равнище, опустиняване и суша и др., причинени от климатичните промени, са допълнителни екологични стресфактори, които влияят върху глобалното явление на миграциите, международни или в рамките на държавата. Както показва докладът на World Watch Institute за състоянието на света (2013 г.), загубата на земя, заплахата за поминъка, […]
Емисиите на парниковите газове породени от човешката дейност директно влияят на околната среда и метеорологичните условия на планетата. Настоящата концентрация на парникови газове в атмосферата е около 430 ppm (particle per million – части на милион) еквивалент на въглероден диоксид (CO2 equivalent). Глобалните нива на концентрация на CO2 са преминали 400ppm, докато от времето на индустриалната революция […]
На 25-и ноември (събота), София ще бъде домакин на първата българска симулация на конференцията на ООН за климатичните промени (COP). Включете се в една от делегациите като попълните регистрационната форма на: https://goo.gl/PQJCbA Симулацията се организира от Млади За Земята с подкрепата на няколко университетски еко-клуба: UNECO (СУ), еко-клуб УНСС и Eco Pro на НБУ. […]
Световното население се очаква да нарасне до почти 10 милиарда през 2050 г. и 11,2 милиарда през 2100 г. Повече от половината от това нарастване се очаква да се случи в Субсахарска Африка (на юг от Сахара), където вече една четвърт от населението е недохранено. Както съобщава WRI, като се има предвид нарастването на населението […]
Проектът ”Млади приятели на Земята” е финансиран от Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014