Неделя вечер се включих в първия ми „fringe event“ по време на Mock COP26 (не се колебайте и вие да разгледате предстоящите тук). Темата беше диалог между поколенията – възрастни хора от коренното население на Канада и САЩ (наследници на племената мохоки, микмаки, местно хавайско население) споделяха жизнения си опит с активисти за климата от Сирия, Пакистан и други.
По време на разговора чухме много мъдрост, топли и насърчителни думи от възрастните от коренните народи, които живеят много по-близо до природата в днешния забързан свят.
Баба Рене ни показа своя колан, изобразяващ нуждата да почитаме земята, въздуха и земята – метафора за началната „инструкция“ как да се отнасяме със Земята, която доста хора изглежда са забравили. За нея грижата за Земята започва с любов и грижа към себе си – да обичаме всичко живо с такава безусловна любов, каквато получаваме от природата / майката Земя.
От баба Сюзън получихме съвет да си изработим свой собствен „ритуал“ как да се свързваме по-добре с природата (например съвсем лесни „задачи“ като всеки ден да излизаме за по няколко минути на терасата или в двора, да почувстваме вътъра в косите и слънчевите лъчи).
Когато видим възрастен човек често усещаме колко много можем да научим от него. И отново баба Сюзън ни съветва да не се страхуваме да се приближим и да попитаме има ли нужда от нещо, иска ли да свършим някоя дребна домакинска работа за него. Така в процеса на случването на тази малка задача, която за възрастните ще е от неизмерима полза, може да чуем ценни житейски съвети и мъдрост, които да си спомняме в трудни моменти.
Дядо Алберт сподели и размисли за коронавируса, който разтълкува като метафора и причина за рефлексия как човечеството е стигнало до тук, на колко много дисбаланси сме свидетели. Пандемията ясно ни показа множеството взаимозависимости между хората по целия свят, но и нуждата да работим заедно с любов и състрадание, за разрешаването на всички взаимосвързани кризи (от здравната до климатичната). Нужда е и да бъдем добри стопани на природните ресурси, които не са наша собственост (макар и на хартия да пише това), а всъщност са ни заети за временно ползване от бъдещите поколения.
Младите хора в разговора получихме топли думи и уверения как да се справяме с трудностите и разочарованията, които са неизменни в живота на всеки човек, като активистите за климата също не са подминати, даже напротив – понякога се чувстваме толкова малки от мащабите на каузата ни. В такива моменти винаги може да се обръщаме към природата около нас (говорейки в метафори – пеперуда или бръмбърче каца на рамото ти и шепти да не се отказваш).
PS: Ако сте стигнали до тук, надявам се сте се почувствали вдъхновени да се обадите на своя дядо или баба и да им кажете някоя топла дума.
