Какво означава да водим преговори за климата и да взимаме решения за бъдещето на планетата? Оставяйки настрана държавните представители, срещите на високо равнище, медийните изявления и репортажи, група от шестнадесет млади момичета и момчета вече могат да ни отговорят на тези въпроси! Защото се включиха в симулацията на конференциятата на ООН за климатичните промени – “COP в София”, която се проведе на 25-и ноември в клуб-ресторант “Яйцето” на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Независимо от сферата си на образование и работа, участниците влязоха в ролите на правителствени делегати от цял свят. Делегациите бяха три – “Развити страни”, “Бързо развиващи се страни” и “Развиващи се страни”, а целта една – най-добрият общ сценарий за действие, който да ограничи повишаването на температурата до 2 °C до 2100 г.

Коя година трябва да започне намаляването на емисиите на CO2 в атмосферата за отделните групи държави? И колко бързо? А какъв е справедливият бюджет, с който развитите държави да подкрепят прехода на страните, които все още се развиват?

Поставени в ситуация – aко няма fair share, няма бъдеще, участниците признаха: “Директното въвличане в проблема ни накара да осъзнаем неотложната нужда от действие и промяна!” Това е и едно от най-ценните потвърждения за нас –  простите практики, които карат хората лично да преживеят дадена ситуация, първо дават глобален поглед върху нещата, а след това насочват вниманието към нас самите. Провокират равносметка и ни карат да се замислим за ролята, отношението и възможностите ни за влияние. Някои от участниците смело го нарекоха “демократичен капитализъм”.

Това е и едно от най-силните доказателства за позитивните резултати от провеждането на “COP в София” – споделените мнения за промяната в мисленето на повечето от участниците: “След като участвах в тази симулация, без съмнение ще чета новините, ще се интересувам и приемам доста по-критично дискусиите и предприеманите действия за справяне с климатичните промени”, споделя един от участниците. „Браво!“ – казваме ние, защото това беше целта на занятието.

Галерия снимки от симулацията 

Инициативата беше част от младежката международната кампания Climate Changing me (http://mladi.zazemiata.org/climate-changing-me-3/), посветена на промените в климата. Climate Changing Me дава гласност на вижданията на обикновените хора относно климатичните промени – как ги засягат днес и утре.

В основата си COP in My City (CiMC) е инициатива, създадена, водена и предназначена за хората по света, които търсят промяна, започвайки от себе си. Невъзможността за участие и преживяване на Конференцията на ООН по изменението на климата ражда идеята за CiMC. През 2012 година, създавайки комплект от инструменти и симулационна методология, група от млади лидери за климата започват да провеждат първите simul-actions – симулации, които водят до действия. Разиграват срещата Rio+20 в десет различни града, доказвайки идеята си, че младите хора са готови да играят активна роля в международните преговори за климата и да формират собствената си визия за устойчив свят. За пет години инициативата CiMC, родена в Париж, е проведена над 215 пъти в повече от 30 държави и достига до над 16 000 души по света. Повече информация на http://copinmycity.weebly.com/

Връзката между настоящото глобално затопляне и емисиите от дейността на човека е научно доказана: палеоклиматологията, изследваща климата на Земята в миналото, доказва, че никога не е имало подобно бързо увеличаване на концентрацията на въглерод в толкова кратко време. Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата през последните 10 000 години е била сравнително стабилна, значително под 300 ppm. Само през последните два века тя е започнала да расте, с рязко увеличение след Втората световна война. В този момент нивата на концентрация на въглероден диоксид са най-високите за последните 800 000 години.

Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) е разработил 4 „представителни пътя за концентрация“ (Representative Concentration Pathways (RCP)), които показват, до каква степен ще се увеличат средните температури при различни нива на емисии и относителна концентрация на въглерод в атмосферата. В сценария “Продължаваме, както досега” (RCP 8.5) се върви към средно увеличение от +3,7 ° C.

Затоплянето не е равномерно: температурите вече са се увеличили с около два пъти над средната глобална стойност в някои райони а в някои райони на Арктика с до четири пъти. Въздействията са огромни и засягат екосистемите на световно равнище.

За повече информация:

• Мониторинг на климата на NOAA
• Представителна база данни за „представителни пътя за концентрация“ (RCPs)
• USGS Палеоклимат
• National Geographic – Ефекти от глобалното затопляне

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

Икономическото и социалното въздействие е огромно. Според ФАО природните бедствия са причинили щети за 1500 милиарда долара за 10 години и са причинили смъртта на 1.5 милиона души. Цифрите се увеличават: сега, всяка година се причиняват щети за около 250-300 милиарда долара.

Най-засегнатите райони са развиващите се страни. Според German Watch от десетте най-засегнати държави между 1995 г. и 2014 г. девет са били в групата на държави с ниски доходи или с ниски и средни доходи.

За повече информация:

• Глобална платформа с данни за рисковете на UNEP
• Център за климатични и енергийни решения – екстремни метеорологични явления и климатични промени
• Карта на екстремните метеорологични явления на NOAA
• Carbon brief – Приписване на екстремни метеорологични явления на климатичните промени
• German watch – Глобален индекс на риска за климата 2016: кой страда най-много от екстремните метеорологични явления 

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

В бъдеще, според IPCC, земите, засегнати от екстремална суша, ще се увеличават с между 10-30%, от днешните 1-3% до 30% през 2090 г. Основният двигател е промяната на водния цикъл, дължаща се на глобалното затопляне: дори да се очаква, че се увеличават дните с изключително високи и ниски валежи, средностатистически ще преобладава тенденцията към засушаване.

Въздействията на сушата и засушаването върху човешкото общество са многобройни. От 1900 г. смъртността, свързана със засушаването, възлиза на повече от 11 милиона души, а повече от 2 милиарда души са били засегнати от нейните последиците. Намаленият достъп до чиста вода е основната или съпътстваща причина за повечето заболявания и смъртни случаи. Както съобщават от OCHA, един от най-засегнатите райони е Сомалийският полуостров: към момента хората, принудени да мигрират заради проблеми, свързани със сушата, възлизат на 3,7 милиона, докато 14,3 милиона живеят в условията на тежка продоволствена несигурност.

За повече информация:

• Страница на ФАО на тема “суша”
• Инфографика на ФАО за сушата 
• OCHA инфографика относно хуманитарните последици от сушата в Сомалийския полуостров 
• Глава на IPCC за наводненията и сушите

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

Ситуацията в бъдеще само ще се влошава, поради нарастването на населението и климичните промени, които водят до намаляване на наличните водни ресурси. Промяната в цикъла на водата, причинена от глобалното затопляне, с намалени валежи и увеличаване на изпаренията в световен мащаб и други взаимосвързани въздействия от изменението на климата, като топене на леда и свиване на площта на ледниците (които са важен резерв на вода), силни валежи и наводнения (по време на които водата бързо се влива в океаните и е трудно да бъде задържана за човешка употреба), замяната на снега с дъжд и т.н., представляват нарастваща заплаха за водната сигурност.

Смята се, че до 2025 г. почти половината от населението на света ще живее в райони под воден стрес и до 1,8 милиарда души в страни или региони с краен недостиг на вода. Най-силно засегнатата област в света е Близкият изток и Северна Африка, където физическата липса на вода и прогнозираното въздействие на климатичните промени се свързват с изключително неустойчивото използване на наличните ресурси.

За повече информация:

• Уебсайтът на международното десетилетие за действие „Вода за живот“ 2005-2015 г., популяризирано от ООН
• Механизъм на междуинституционалните комуникации на ООН за водата
• Проект „Акведукт“ на World Resources Institute за картографиране, измерване и разбиране на риска за водите по света
• „Aquastat“ – глобалната информационна система за водата на ФАО
• Атлас за заграбването/отнемането на вода

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

Опустиняването е особено застрашително в Африка, където две трети от земята се намира в пустинни и сухи земи. Докато тази земя се използва за земеделие и производство на храни, почти три четвърти от нея деградира. Чести и тежки периоди на суша засягат континента през последните години, и по-специално в Сомалийския полуостров и граничната зона Сахел.

Две трети от африканския континент са пустини или сухи земи и се оценява, че почти три четвърти от тези пустини и сухи земи деградират. 485 милиона души вече страдат от въздействието на процеса на опустиняване, който прави стерилни земи, използвани преди за селско стопанство и производството на храни, и задейства процесите на изселване и миграция.

За повече информация:

• Доклад на хилядолетието за оценка на екосистемите „Екосистемите и благосъстоянието на човека: Синтез“ 
• Конвенция на ООН за борба с опустиняването 
• Световен атлас на опустиняването

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

]]> https://mladi.zazemiata.org/opustinyavane/feed/ 0 https://mladi.zazemiata.org/pokachvane-na-morskoto-ravnishte/ https://mladi.zazemiata.org/pokachvane-na-morskoto-ravnishte/#respond Fri, 24 Nov 2017 15:12:21 +0000 http://mladi.zazemiata.org/?p=1955 Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) оценява, че между 1901 и 2010 г. нивото на морското равнище се е покачило с около 20 см. в световен мащаб, със силни местни различия. От 90-те години на миналия век тази тенденция се ускорява драматично с годишна средна стойност от 3,2 мм. IPCC изчислява, че при сегашното ниво на емисиите средното покачване на морското равнище ще бъде 24-30 см през 2065 г. и 40-36 см през 2100 г. Дори ако отделянето на емисии бъде преустановено днес, въздействията им ще продължат да се усещат в продължение на векове.

Непосредствените причини за покачването на морското равнище са както топенето на ледниците, така и температурното разширяване на водата, дължащо се на глобалното затопляне. Много крайбрежни райони са изложени на риск от ерозия, наводняване и засоляване на подпочвените води. Най-малко осем малки острова в Тихия океан вече са изчезнали, може би повече. Анализ на Climate Central установи, че при сегашните нива на емисиите до края на века до 650 милиона души могат да живеят на земи под морското равнище или редовно да бъдат наводнени. Сред най-уязвимите райони са бедните и гъсто населени страни, особено в Азия, като Бангладеш и малките тихоокеански острови. Осем от 10-те най-големи града в света са в близост до брега, според Атласа на океаните на САЩ и следователно са потенциално изложени на риск.

За повече информация:

• Атлас на Океаните на ООН
• Наса: промяна на морското равнище
• Глобално покачване на морското равнище

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

Изследване, осъществено от лабораторията за реактивни двигатели, Caltech, по договор с НАСА, е идентифицирало сред най-уязвимите райони: Хималаите и Тибетското плато, Мадагаскар, Средиземноморския регион, южните части на Южна Америка, Големите езера и Големите равнини в Северна Америка. северната и южната тайга и бореалните гори.

Загубата на биоразнообразие, предизвикана от климатичните промени, прави още по-наложително опазването на районите с голямо биоразнообразие. Докладът на Междуправителствения комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) посочва, че Латинска Америка е една от най-големите области с концентрация на биологичното разнообразие, където въздействието на климатичните промени се очаква да увеличат загубата на биологично разнообразие. Националният парк Yasuni в еквадорската амазонска джунгла е пример за “гореща точка” на биоразнообразие, която трябва да бъде защитена: тя е една от най-разнообразните екосистеми в света.

За повече информация:

Екологична чувствителност и изменение на климата

Регионалните последици от изменението на климата върху биологичното разнообразие

Биоразнообразието на парк Yasuni

IUCN Red List – species susceptibility to climate change impacts

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

Следователно климатичните промени допринасят за миграцията, причинена от фактори на околната среда: Международната организация по миграцията на ООН съобщава, че според най-цитираната оценка до 2050 г. може да има над 200 милиона екологични мигранти, позовавайки се на текущата оценка на международни мигранти. През 2015 г. Internal Displacement Monitoring Centre (IDMC) изчислява, че средно 22,5 милиона души (62 000 души на ден) са били разселени от 2008 г. поради събития, свързани с климата или атмосферния въздух.

За допълнителна информация:

• Данни за миграцията и климата в IOM
• Миграция. Доклад за околната среда и изменението на климата
• Доклад на IDMC за хората, разселени заради бедствия
• Доклад на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) относно околната среда и изменението на климата

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз

Цената за стабилизиране на концентрацията на парникови газове до максимум 500-550 ppm CO2 се оценява на около 1% от световния годишен БВП. Тя е висока, но и нищожна в сравнение с очакваните загуби при липса на по-нататъшни действия за справяне с климатичните промени: ОИСР изчислява, че до 2100 г. загубите на БВП ще бъдат между 2 и 10%. Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), удвояването на дела на възобновяемите енергийни източници би намалило паричните измерения на външните разходи, свързани с използването на изкопаеми горива, най-малко с 1,2 трилиона долара годишно (4,4 трилиона до 2030 г.) и ще спаси до 4 милиона животи годишно.

От друга страна, според научното списание Nature, за да се задържи глобалното затопляне под 2 ° C, 82% от запасите от въглища, 49% от газа и 33% от нефта трябва да останат да се съхраняват в недрата на земята.

За повече информация:

• Heede R., „Проследяване на антропогенните емисии на въглероден двуокис и метан до производителите на изкопаеми горива и цимент, 1854-2010„
• Интерактивна карта, показваща компаниите, отговорни за изменението на климата
• Доклад Carbon Majors 2017: 100 производители на фосилни горива и близо 1 трилион тона емисии на парникови газове
• Екологичен атлас на справедливостта – Газификация в Нигерия
• The Guardian – Оставете изкопаеми горива, погребани за предотвратяване на изменението на климата
• Международна енергийна агенция (IEA) – Световна енергийна прогноза за 2012 г.  World Energy Outlook

Проекта е финансиран от програмата Еразъм+ на Европейски съюз